Бeлморен

О, ВРЕМЕ!

О, Време!
Едничко във всемира ти нямаш предeли!
Ти беше и днес си, и утре, и вечно ще бъдеш,
че наниз след наниз от вечности цели
по твоя повеля са вече измрели, —
едничко ти, Време, без мярка до век ще пребъдеш.

Не са ли
тези нощи по твоя повеля родени?
И дните размирни и черни не са ли без мъка
от твоите пръсти в години споени ? —
Години без обич и в кърви облени;
години на злоба и мъка, и смъртна разлъка...

О, Време!
сал ти си всевластно да пратиш забрава;
да сдиплиш от блясък години за радост и песни;
да вдигнеш земята с десница корава
високо в безкрая, где слънце изгрява —
да сети най-после, какво са чертози небесни...

О, Време!
Прати ни на мъките края! Прегради
от злоба да няма до века в земята ни клета!
Звездите — рубини, сапфири, смарагди,
с потоци от слънце, с гирлянди от багри
нека лумнат в небето ни родно от века до века!

Дим. Антонова

ВСЕКИ ДЕН

Всеки ден по един
ти човек обикни.
Всеки ден в свят красив
жив, звънлив надникни!

Звезден рой, те летят
покрай нас и зоват —
рой слънца и звезди,
рой сърца и души.

Виж ги ти! — В чуден ход,
как вървят светлини.
И пламтят, и зоват:
— Обикни, обикни!